За бурите, вратите и още нещо...

Гледали ли сте руския филм "Вратата на бурите" ? Ако не сте ви го препоръчвам искрено.И то, не защото специалните ефекти са направени реалистично или заради желанието да умреш "В името на Родината".Не,просто заради бурите, вратите и още нещо...
Накратко филма проследява съдбата на няколко военно служещи, всеки от които има лична причина да желае служба именно на прохода...
ТА изгледах го аз отново (сигурно за 10 пъти) тези дни и пак се замислих дали си струва да си оставяме вратички в живота..Също като Костя, който можеше да се измъкне, но не пожела... Богаташкото хлапе предпочете да умре за прохода рамо до рамо с може би единствения си истински приятел за цял живот.. Да, бедното селянче..Същото, което искаше да се прехвърли в СпецНаз-а...Впрочем вдъхновено от групата за охрана прикачена към тях...
Като го казах- още една разбита съдба... ТАм си и загина командирът на спецназовците, в прохода, заедно с момчетата си...И зелените момчета на Александър останаха там, но той се измъкна.. Александра го чакаше... А животът им беше приготвил странна вратичка...
Е заслужаваше си е човекът.. След като веднъж бурята беше опустушила живота му,как да не си заслужава... Ама то като се замислиш с всички беше така... Що животи имаше опустушени на прохода с име "Вратата на бурите"...

РАзлични съдби... И какво всъщност ги свързваше? А да... Бурите ама не само Вратата на бурите, но и личните им бури...Като онези, които всички си имаме.. Един жена му го изоставила, друг израснал без родители... Лични съдби колкото искаш.. Понякога, поглеждайки на нещата така, ми се струва, че моят живот не е чак толкова гаден.. Е не е приказка,ама защо ли пък и трябва да е? Какво му е толкова лошото пък всъщност? Нали си имам покриви и родители, които да се грижат за мен? Да... и бури не ми липсват,но и по- страшни има.Те мойте се като летни дъждове- силни, неочаквани, но скоро си отминават...
Пък и врати колкото искаш..Затваряш едната, отваря се другата.. Жалко, че някои нямат право на толкова врати.. Ето Александър се измъкна, Егоров не успя.. Врата винаги има.. ОТ всяка буря се намира заслон.. Само вариантите му са различни... Ама то филмът така да си прилича с живота... Не, не заради реалните събития, по които е правен, нито заради чувството което ти оставят битките,а просто заради съдбите... Онези,търсещи заслон при " Вратата на бурите"... А размислите за бурите и вратите оставям на вас....