Потъпквах песъчинки разпилени,

мачках падналите есенни листа,

пробих пъртина в снеговете

и тичах боса под дъжда.

В лъчите слънчеви се къпех,

спъвах се и падах във калта.

Опитвах да надбягам ветровете

и виех срещу пълната луна.

Поисках да се слея със земята,

за да избягам от света.

На гоненица си играех,

но не догоних вечността.

Разпръснах се като глухарче над полето,

загубила се някъде в света.

Със залеза политнах към небето,

за да забравя болката на любовта.

Но всъщност искам още да съм цяла,

за да усещам как шуми кръвта.

Сърцето ми как бие бясно

под тънката коприна, във гръдта.

Не ме сломиха бурите съдбовни,

не паднах пред презрени врагове.

Ще победя и мъките любовни,

ще се сглобя парче подир парче...