След дъжда ( за всички недолюбени момчета,на които самотата не тежи)

Дъждът отмина. Клоните миришат
на листи и на капчици вода.
Вървя щастлив и сам. Дълбоко дишам
шума и тишината на града.

Къде си ти момче, с безброй лунички?
Къде са твойте радостни мечти
да се разхождаш вечер като всички,
край тебе пъстра рокля да трепти?

Разхождаше се. Колко рокли пъстри,
червени, сини, бели, на цветя?
Косите ти разрошваха ги пръсти,
шумяха думи в твойта самота...

И пак си сам. Но знаеш всичко вече.
И вече самотата не тежи.
Щастлив си. Мокрото небе далече
без облаци светлее, без лъжи.

Божидар Божилов

Любовно-чуждо... (По Божидар Божилов)

Всички мъже са ми чужди.

Чужд си ми даже и ти.
Заспивам. И се събуждам
Над себе си виждам звезди.

И тия звезди са ми чужди.
По- чужди от тебе са те.
Знаеш ли- чувствам нужда
да стана отново дете.

И всичко да бъде пак мое:
дървета, птици, листа.
Да зная какво е покоя,
да бъда чужда
на любовта.