Време е вече дъх да си взема
и да отворя прозорец.
Стигат ми всички човешки драми.
Моята днес ще говори.
Никой дори не се е запитал
имам ли време да дишам.
Моята обич с шепи раздавам.
Чуждата мъка събирам.
Гоня до лудост всякаква болка,
викам от гняв и не се жаля.
Ще ми се всички да са щастливи.
Себе си слагам накрая.
Дворът е пуст под моя прозорец.
С вятъра аз разговарям.
В мрака притичват сенки на хора
кой ще ме чуе, не зная.
Никой дори не се е запитал
имам ли време да дишам.
Моята обич с шепи раздавам.
Чуждата мъка събирам.
