Ние често казваме :
" Не те обичам" , а душата ни плаче
Често казваме:
" Ненавиждам те" само,за д аповярваме сами това
Често изричаме " Прости ми" надявайки се да видим човека още веднъж
Казваме " Тръгвай си! " защото не искаме да видят нашите сълзи
Казваме " Никога", а знаем,че това ще се случи отново
Казваме " Не те обичам" , когато се страхуваме да признаем чувствата си
Казваме " Аз те забравих", а мисълта за човека не напуска съзнанието ни
Казваме " Аз загубих номера му/ й ", но всъщност го знаем наизуст
Казваме " Всичко между нас приключи" когато всъщност всичко започва. Друг път не можем да кажем " Обичам те" , защото се страхуваме да чуем отговора
Ние молим да ни оставят сами, когато най- много се нуждаем от помощ
Ние се надяваме, когато знаем, че няма никакъв шанс
Ние чакаме, макар да знаем,че отдавна са ни забравили
Ние мечтаем, макар да знаем,че това никога няма да се случи.
Ние казваме " Благодаря,че те има", когато не можем д акажем " Обичам те"
Ние казваме " Аз няма за какво повече да живея" , когато искаме да ни убедят в обратното
Ние казваме " Тук е студено", когато се нуждаем от нечие докосване
Ние казваме " Не ми трябва повече нищо от теб" , когато не можем да получим това, което искаме.
Ние казваме " Аз не съм нужен (нужна) на никого", а всъщност не сме нужни на един единсвен човек
Ние казваме " Ще се справя", когато се срамуваме да поискаме помощ
Ние казваме " Това не е най- важното", когато нямаме друг избор освен да се примирим
Ние казваме "Аз бях тук" , когато не можем да намерим оправдание за себе си
