Защо плачиш,Слънчо?Защо плачиш,миличка моя?Защо не можах да те опазя?Защо?... Седя и плача с теб,но от другата страна на монитора..НЕ ме виждаш..И не искам да ме видиш..Боли те много,нали мила... Боли те ужасно,направо до смърт те разкъсва... И мен ме боли,но за теб.. За твоята болка ме боли.. Защото не я заслужаваш.Защото не си сторила никому зло.Защото всеки има право да обича.Защото ти най-много заслужаваш да те обичат.. И пак ще те обичат,Слънчо.И ти ще обичаш,отново...Но трябва време..А сега си плачи и аз ще поплаквам с теб..Защото и аз имам вина за разбитото ти сърце... Защото не те защитих.Защото не ти помогнах.А трябваше..Трябваше да те опазя..Да не позволявам да наранят онова красиво и позитивно момиче..Но неможах.. И съм виновна пред теб... Обаче вярвам,че ти ще успееш..Вярвам,че ти пак ще се радваш на живота..Ще се усмихваш както преди.. И аз ще се усмихвам с теб на твоето щастие.Както преди.Защото онова момиче е все още живо,вътре в теб..И когато сълзите от очите му пресъхнат,когато изчезне страха му от повторно нараняване то ще се покаже.За да озари с блясъка на зелените си очи целия свят.За да рацъфне отново с пролетта и да се сгрее в лъчите на лятото.Всички пеперуди политат отново.Затова и ти ще летиш пак... Но докато се почувстваш готова плачи,изживявай болката си и не му мисли.А аз ще съпреживявам с теб и ще мисля за двете ни ....

П.С. Дано някога ми простиш,че не те опазих...