А причината е в една усмивка

Днес се почувствах щастлива... Истински, както от много време не се бях чувствала... Стана ми леко и спокойно.. Даже си потанцувах вкъщи... И сега ми е щастливо.. Усмихвам се.. Почти цял селдобед се усмихвам.. И ми е толкова приятно и леко... Сякаш света около мен би трябвало да е приятно място без проблеми,където всички да сме щастливи... Но не е така... И аз го знам... Просто ми е весело..А това не ми се случва често... Искам да се усмихна на света, на хората... НА всички.. ИСкам да се усмихвам и утре и други ден и така винаги...Но не мога.... Обаче днес платиха цената, за да се усмихвам аз.. И тя не беше висока... Моето щастие струваше просто една усмивка... Неочаквана, от неочакван човек... Но аз взех неговата усмивка и я прибрах в едно шкафче в дъното на душата си.. Там, до другите малки жестове, които са ме правили щастлива... И това е.. нямаше друга причина... Само усмивката... Или може би човекът... Да.. човекът... Един явно доста досетлив човек, щом днес ме дари с усмивката си.. И знам,че следващия път пак ще го направи... И по следващия- отново.. И винаги, когато ми трябва усмивка ще се сещам за него.. Защото знам, че дори когато нямам шанс да го видя случайно, ако съм до него пак би ми дал усмивката си... А това значи много.. .Една усмивка значи много .. Особено ако е дадена в подходящия момент на подходящия човек... Днес аз имах това щастие... А утре, когато вие видите някой, който не е щастлив замислете се, дали причината и за неговото щастие не се крие в една усмивка... И ако е така- подарете му я... И вие ще бъдете щастливи....

За бурите, вратите и още нещо...

Гледали ли сте руския филм "Вратата на бурите" ? Ако не сте ви го препоръчвам искрено.И то, не защото специалните ефекти са направени реалистично или заради желанието да умреш "В името на Родината".Не,просто заради бурите, вратите и още нещо...
Накратко филма проследява съдбата на няколко военно служещи, всеки от които има лична причина да желае служба именно на прохода...
ТА изгледах го аз отново (сигурно за 10 пъти) тези дни и пак се замислих дали си струва да си оставяме вратички в живота..Също като Костя, който можеше да се измъкне, но не пожела... Богаташкото хлапе предпочете да умре за прохода рамо до рамо с може би единствения си истински приятел за цял живот.. Да, бедното селянче..Същото, което искаше да се прехвърли в СпецНаз-а...Впрочем вдъхновено от групата за охрана прикачена към тях...
Като го казах- още една разбита съдба... ТАм си и загина командирът на спецназовците, в прохода, заедно с момчетата си...И зелените момчета на Александър останаха там, но той се измъкна.. Александра го чакаше... А животът им беше приготвил странна вратичка...
Е заслужаваше си е човекът.. След като веднъж бурята беше опустушила живота му,как да не си заслужава... Ама то като се замислиш с всички беше така... Що животи имаше опустушени на прохода с име "Вратата на бурите"...

РАзлични съдби... И какво всъщност ги свързваше? А да... Бурите ама не само Вратата на бурите, но и личните им бури...Като онези, които всички си имаме.. Един жена му го изоставила, друг израснал без родители... Лични съдби колкото искаш.. Понякога, поглеждайки на нещата така, ми се струва, че моят живот не е чак толкова гаден.. Е не е приказка,ама защо ли пък и трябва да е? Какво му е толкова лошото пък всъщност? Нали си имам покриви и родители, които да се грижат за мен? Да... и бури не ми липсват,но и по- страшни има.Те мойте се като летни дъждове- силни, неочаквани, но скоро си отминават...
Пък и врати колкото искаш..Затваряш едната, отваря се другата.. Жалко, че някои нямат право на толкова врати.. Ето Александър се измъкна, Егоров не успя.. Врата винаги има.. ОТ всяка буря се намира заслон.. Само вариантите му са различни... Ама то филмът така да си прилича с живота... Не, не заради реалните събития, по които е правен, нито заради чувството което ти оставят битките,а просто заради съдбите... Онези,търсещи заслон при " Вратата на бурите"... А размислите за бурите и вратите оставям на вас....