Дъждът отмина. Клоните миришат
на листи и на капчици вода.
Вървя щастлив и сам. Дълбоко дишам
шума и тишината на града.
Къде си ти момче, с безброй лунички?
Къде са твойте радостни мечти
да се разхождаш вечер като всички,
край тебе пъстра рокля да трепти?
Разхождаше се. Колко рокли пъстри,
червени, сини, бели, на цветя?
Косите ти разрошваха ги пръсти,
шумяха думи в твойта самота...
И пак си сам. Но знаеш всичко вече.
И вече самотата не тежи.
Щастлив си. Мокрото небе далече
без облаци светлее, без лъжи.
Божидар Божилов
Няма коментари:
Публикуване на коментар