На слънцето с последните зари
корабът се готви да отплава
Усмихваш се,макар че те боли.
Освен да чакаш какво ли ти остава?

Ще се завърне-знаеш ти,
но месеци отново в самота
не свикна,всеки път боли
и като сянка бродиш във нощта.

А той си идва,мръсен,уморен,
посрещаш го на кея призори.
Усмихваш се на утрешния ден,
разтапяте се в първите лъчи.

Така отмина младостта ти
децата,две,отгледа ги сама,
но никога не се оплака,
съдба е да си на моряк жена!