Прощаване с есента

На Л.К.

Студът предзимен.
Баницата с гъби.
Вратичка скърца, чайникът свисти.
И пак звучи,
изречено през зъби,
като въздишка късото:
"Прости..."
"Прости, прости..."
И без това прощавам
каквото е възможно,
обещавам
за всичко да забравя в тоя час.
Великодушен трябва да съм аз.

Прощавам, че не паднахте убити
за сторени отдавна грехове.
"Прости..."
Прощавам всичките обиди
и обеди
у мойте врагове.

"Прости..."
Прощавам и не се тревожа.
Доброто няма свършване почти.
Сега съм Богът сетен, който може
единствено за всичко да прости.

"Прости, прости..."
С категоричност пряма
(вината си не мога да спестя),
но мъката отдавнашна на мама
все някому ще трябва да простя.

"Прости..." Прощавам
и не ви смущавам
с укрития в душата вихър сляп.
Усмихвам се и прошките раздавам,
щастлив,
като порязаници хляб.

Прощавам, мълчаливо стиснал зъби,
додето се повтарят дваж и триж
вкусът на чая,
баницата с гъби,
часът -
да се простиш и да простиш.

Булат Окуджава